Трънливата пътека на връщането към финансовата стабилност
Димитър Стоянов, коментар за
В продължение на дълги години трите държавни управления на Бойко Борисов съблюдаваха като един от водещите правила на своето ръководство, без значение от смяната във формата си (правителство на малцинството или коалиционен), един водещ принцип, обвързван със запазването на финансовата непоклатимост на страната, поддържането на уравновесен бюджет, последователното понижаване на държавния дълг и основаването на финансови буфери. Постоянството в тази политика, както и споменът за бюджетния безпорядък от 90-те години, банкрута на страната и наличието на Международния валутен у нас при започване на този век, сътвориха самобитен политически консенсус през последните над 10 години, че финансовата непоклатимост би трябвало да е водещ приоритет в ръководството на страната. И, в действителност, до момента в който в разнообразни европейски страни се развиваха така наречен „ суверенни дългови рецесии “, а съотношението сред БВП, дълг и недостиг в Европейския съюз растеше, то България оставаше като остров на финансовата непоклатимост – с едно от най-ниските съотношения сред дълг и недостиг в Европа.
Плюсовете на сходна политика са доста, в това число постоянен и подобряващ се кредитен рейтинг, доверие от външните кредитори и интернационалните финансови институции, ясното схващане, че страната харчи толкоз, колкото изкарва и се разгръща по отношение на чергата си, че идващите генерации няма да бъдат обречени да заплащат лихвите и задълженията на сегашното, жертвайки своя личен приоритет за предходни политически неточности. Натрупването на бюджетни остатъци, изключително в границите на третия кабинет на Бойко Борисов и ГЕРБ, разреши по едно и също време увеличението на фискалния запас, както и бързата работа по водещи инфраструктурни планове. През късната пролет на 2021 година обаче нещата взеха напълно друга посока – идването на Асен Василев, първо като длъжностен министър на финансите, а по-късно като министър в постоянното държавно управление с мандат на „ Продължаваме промяната “, прекатурна наложения в политиката на страната принцип на финансова непоклатимост и в подтекста на вихрещата се политическа рецесия трансформира бюджетната политика в извор на голям брой проблеми.
Започвайки с актуализацията на бюджета от лятото на 2021 година, последвана от изборите през октомври 2021 година, продължавайки през постоянния бюджет за 2022 година, създаден и импортиран от екипа на Асен Василев, през актуализацията от лятото на 2022 година след сполучливия избор на доверие против кабинета на Кири Петков и „ Продължаваме промяната “, финансовата политика на страната се трансформира в предмет на едно изключително, по едно и също време политическо и предизборно ляво инженерство, което от една страна прокарваше увеличени финансови заплащания без даде действителна оценка за резултата, който те ще имат върху бюджета, а от друга напълно предизборно раздаваше „ пари на калпак “ за избрани политически сили по-късно да запишат „ точки “ пред гласоподавателите. Така финансовото инженерство на партиите от обединението на „ смяната “ и продължаващата политическа рецесия, в която се скача от едни избори към последващи през няколко месеца, доведоха до това, че финансовата непоклатимост на страната беше сложена под въпрос – по едно и също време увеличените бюджетни разноски дружно с редица данъчни преференции и режими на изключителни обезщетения, на фина на намален стопански напредък и несъблюдение на приходната част в бюджета, обрисуваха възходящ бюджетен недостиг в прогнозата за държавните финанси, който, без смяна на съществуващите параметри, може да се финансира само посредством вдишване на нов дълг. При недостиг сред 6-7 % на година, прогнозата на Министерството на финансите очерта, че в кратковременен проект държавният дълг може да доближи и да надмине 60 % от Брутният вътрешен продукт. Тук следва да се означи и повишаваща се цена на дълговото финансиране, както и невъзможността постоянно да бъдат пласирани държавните скъпи бумаги, което се трансформира в спомагателен утежнителен обстановката въпрос. И по този начин, за по-малко от две години, заложената като водещ принцип финансова непоклатимост на страната завърши, „ посредством “ на политическа безпорядък и финансовото инженерство на обединението на „ смяната “ и нейния водещ финансов гуру Асен Василев.
Въпросът, който излиза на дневен ред – ами в този момент какво? Първо следва да се означи, че пътят по връщането към финансовата непоклатимост е безусловно постоянно бодлив. На първо място той изисква политически консенсус за нуждата от избрани стъпки и гарантиране на постоянна и предвидима политическа среда с избран небосвод на ръководство, в който те да се осъществят – казано по различен метод, би трябвало да има постоянно държавно управление с парламентарно болшинство и мандат за ръководство. Това постоянно държавно управление и парламентарно болшинство би трябвало да са подготвени да вземат непопулярни решения и ограничения, които от една страна могат да включват редуциране на държавните разноски и администрацията (нещо, което ще се трансформира във водещ проблем от страна на синдикатите), а от друга унищожаване на избрани данъчни преференции, де факто увеличение на избрани данъчни ставки (което ще се трансформира във водещ проблем за бизнеса). Така едно такова държавно управление ще би трябвало да се изправи пред това неговите евентуални решения да бъдат подлагани на непрестанен напън и рецензия от една или друга страна и в последна сметка да търси подобен компромис, който да удовлетворява всички в оптималната степен – въпреки всичко това е изкуството на политиката. Алтернативата на неналичието на взимане на решения просто би била вкарването на страната в дългова серпантина. Така връщането на страната по пътя на финансовата непоклатимост минава през тежки решения, тежки взаимни отстъпки и тежки непопулярни ограничения, за които, казано по най-циничен метод, се изискват „ топки “.
Първият тест, с който ще се сблъска политическото посланичество, след изборите на 2 април 2023 година, ще бъде във връзка с опцията за сформиране на постоянно държавно управление и парламентарно болшинство, което да го поддържа. Ако той не бъде преминат сполучливо, Народното събрание би трябвало да стартира да работи върху параметрите на бюджета за 2023 година и предлаганите промени, които са импортирани от страна на служебното държавно управление на президента Радев – и по този начин, още веднъж в предизборна обстановка, с изкушението за популизъм, възприятието на разсъдъка би трябвало да успее да надделее и, даже и да не бъде формирано държавно управление, партиите да покажат, че са способни да работят в полза на страната за отбягване на финансов прелом за страната. Бюджет под една или друга форма би трябвало да има и неговите параметри, без значение дали е артикул на постоянно или служебно ръководство, би трябвало да преследват водещата цел към връщане на страната в лоното на финансовата непоклатимост и слагане на завършек на зародилия през последните две години финансов безпорядък. Евентуалната предизборна обстановка не би трябвало да се трансформира в причина за още популизъм, защото се видя до какво докара той през последните няколко пъти. Това ще е първата стъпка в серия от бюджети, които би трябвало през идващите няколко години да възстановяват финансовата обстановка в страната и средносрочната бюджетна прогноза да изключва параметри като увеличение на държавния дълг до 60 % от Брутният вътрешен продукт. Защото, при подобен сюжет, освен еврозоната ще се трансформира в мираж, само че и България може да се окаже в едно доста затруднено финансово състояние, което за години напред да я лиши от опцията от устойчиво увеличение на националното богатство – и Международния валутен фонд, който беше упоменат в отчета на служебния министър на финансите за бюджетната обстановка в страната, още веднъж да стъпи тук след злополуката от 90-те години.
За да не звучи цялата картина апокалиптично, би трябвало да се каже, че решение има. И то може да бъде оптимално безболезнено за всички, в случай че бъде приложено по верния метод – с разсъдък, неизменност, консенсус и разговор. Така един проблем, който съществува към днешна дата, ще бъде решен в границите на доста къс интервал от време, и няма да претърпи еволюция от „ проблем “ към „ злополука “. Но моментът да се работи по него е тук и в този момент и решението не може да бъде отлагано във времето, тъй като това единствено и само ще го задълбочи и след няколко месеца ще направи обстановката още по-трудна за разрешаване. Действията на новото Народно заседание в това направление ще са основни и то би трябвало да покаже политически разсъдък в доста солидни количества. Защото единствено по този начин България ще може да се върне по пътя към финансовата непоклатимост.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
В продължение на дълги години трите държавни управления на Бойко Борисов съблюдаваха като един от водещите правила на своето ръководство, без значение от смяната във формата си (правителство на малцинството или коалиционен), един водещ принцип, обвързван със запазването на финансовата непоклатимост на страната, поддържането на уравновесен бюджет, последователното понижаване на държавния дълг и основаването на финансови буфери. Постоянството в тази политика, както и споменът за бюджетния безпорядък от 90-те години, банкрута на страната и наличието на Международния валутен у нас при започване на този век, сътвориха самобитен политически консенсус през последните над 10 години, че финансовата непоклатимост би трябвало да е водещ приоритет в ръководството на страната. И, в действителност, до момента в който в разнообразни европейски страни се развиваха така наречен „ суверенни дългови рецесии “, а съотношението сред БВП, дълг и недостиг в Европейския съюз растеше, то България оставаше като остров на финансовата непоклатимост – с едно от най-ниските съотношения сред дълг и недостиг в Европа.
Плюсовете на сходна политика са доста, в това число постоянен и подобряващ се кредитен рейтинг, доверие от външните кредитори и интернационалните финансови институции, ясното схващане, че страната харчи толкоз, колкото изкарва и се разгръща по отношение на чергата си, че идващите генерации няма да бъдат обречени да заплащат лихвите и задълженията на сегашното, жертвайки своя личен приоритет за предходни политически неточности. Натрупването на бюджетни остатъци, изключително в границите на третия кабинет на Бойко Борисов и ГЕРБ, разреши по едно и също време увеличението на фискалния запас, както и бързата работа по водещи инфраструктурни планове. През късната пролет на 2021 година обаче нещата взеха напълно друга посока – идването на Асен Василев, първо като длъжностен министър на финансите, а по-късно като министър в постоянното държавно управление с мандат на „ Продължаваме промяната “, прекатурна наложения в политиката на страната принцип на финансова непоклатимост и в подтекста на вихрещата се политическа рецесия трансформира бюджетната политика в извор на голям брой проблеми.
Започвайки с актуализацията на бюджета от лятото на 2021 година, последвана от изборите през октомври 2021 година, продължавайки през постоянния бюджет за 2022 година, създаден и импортиран от екипа на Асен Василев, през актуализацията от лятото на 2022 година след сполучливия избор на доверие против кабинета на Кири Петков и „ Продължаваме промяната “, финансовата политика на страната се трансформира в предмет на едно изключително, по едно и също време политическо и предизборно ляво инженерство, което от една страна прокарваше увеличени финансови заплащания без даде действителна оценка за резултата, който те ще имат върху бюджета, а от друга напълно предизборно раздаваше „ пари на калпак “ за избрани политически сили по-късно да запишат „ точки “ пред гласоподавателите. Така финансовото инженерство на партиите от обединението на „ смяната “ и продължаващата политическа рецесия, в която се скача от едни избори към последващи през няколко месеца, доведоха до това, че финансовата непоклатимост на страната беше сложена под въпрос – по едно и също време увеличените бюджетни разноски дружно с редица данъчни преференции и режими на изключителни обезщетения, на фина на намален стопански напредък и несъблюдение на приходната част в бюджета, обрисуваха възходящ бюджетен недостиг в прогнозата за държавните финанси, който, без смяна на съществуващите параметри, може да се финансира само посредством вдишване на нов дълг. При недостиг сред 6-7 % на година, прогнозата на Министерството на финансите очерта, че в кратковременен проект държавният дълг може да доближи и да надмине 60 % от Брутният вътрешен продукт. Тук следва да се означи и повишаваща се цена на дълговото финансиране, както и невъзможността постоянно да бъдат пласирани държавните скъпи бумаги, което се трансформира в спомагателен утежнителен обстановката въпрос. И по този начин, за по-малко от две години, заложената като водещ принцип финансова непоклатимост на страната завърши, „ посредством “ на политическа безпорядък и финансовото инженерство на обединението на „ смяната “ и нейния водещ финансов гуру Асен Василев.
Въпросът, който излиза на дневен ред – ами в този момент какво? Първо следва да се означи, че пътят по връщането към финансовата непоклатимост е безусловно постоянно бодлив. На първо място той изисква политически консенсус за нуждата от избрани стъпки и гарантиране на постоянна и предвидима политическа среда с избран небосвод на ръководство, в който те да се осъществят – казано по различен метод, би трябвало да има постоянно държавно управление с парламентарно болшинство и мандат за ръководство. Това постоянно държавно управление и парламентарно болшинство би трябвало да са подготвени да вземат непопулярни решения и ограничения, които от една страна могат да включват редуциране на държавните разноски и администрацията (нещо, което ще се трансформира във водещ проблем от страна на синдикатите), а от друга унищожаване на избрани данъчни преференции, де факто увеличение на избрани данъчни ставки (което ще се трансформира във водещ проблем за бизнеса). Така едно такова държавно управление ще би трябвало да се изправи пред това неговите евентуални решения да бъдат подлагани на непрестанен напън и рецензия от една или друга страна и в последна сметка да търси подобен компромис, който да удовлетворява всички в оптималната степен – въпреки всичко това е изкуството на политиката. Алтернативата на неналичието на взимане на решения просто би била вкарването на страната в дългова серпантина. Така връщането на страната по пътя на финансовата непоклатимост минава през тежки решения, тежки взаимни отстъпки и тежки непопулярни ограничения, за които, казано по най-циничен метод, се изискват „ топки “.
Първият тест, с който ще се сблъска политическото посланичество, след изборите на 2 април 2023 година, ще бъде във връзка с опцията за сформиране на постоянно държавно управление и парламентарно болшинство, което да го поддържа. Ако той не бъде преминат сполучливо, Народното събрание би трябвало да стартира да работи върху параметрите на бюджета за 2023 година и предлаганите промени, които са импортирани от страна на служебното държавно управление на президента Радев – и по този начин, още веднъж в предизборна обстановка, с изкушението за популизъм, възприятието на разсъдъка би трябвало да успее да надделее и, даже и да не бъде формирано държавно управление, партиите да покажат, че са способни да работят в полза на страната за отбягване на финансов прелом за страната. Бюджет под една или друга форма би трябвало да има и неговите параметри, без значение дали е артикул на постоянно или служебно ръководство, би трябвало да преследват водещата цел към връщане на страната в лоното на финансовата непоклатимост и слагане на завършек на зародилия през последните две години финансов безпорядък. Евентуалната предизборна обстановка не би трябвало да се трансформира в причина за още популизъм, защото се видя до какво докара той през последните няколко пъти. Това ще е първата стъпка в серия от бюджети, които би трябвало през идващите няколко години да възстановяват финансовата обстановка в страната и средносрочната бюджетна прогноза да изключва параметри като увеличение на държавния дълг до 60 % от Брутният вътрешен продукт. Защото, при подобен сюжет, освен еврозоната ще се трансформира в мираж, само че и България може да се окаже в едно доста затруднено финансово състояние, което за години напред да я лиши от опцията от устойчиво увеличение на националното богатство – и Международния валутен фонд, който беше упоменат в отчета на служебния министър на финансите за бюджетната обстановка в страната, още веднъж да стъпи тук след злополуката от 90-те години.
За да не звучи цялата картина апокалиптично, би трябвало да се каже, че решение има. И то може да бъде оптимално безболезнено за всички, в случай че бъде приложено по верния метод – с разсъдък, неизменност, консенсус и разговор. Така един проблем, който съществува към днешна дата, ще бъде решен в границите на доста къс интервал от време, и няма да претърпи еволюция от „ проблем “ към „ злополука “. Но моментът да се работи по него е тук и в този момент и решението не може да бъде отлагано във времето, тъй като това единствено и само ще го задълбочи и след няколко месеца ще направи обстановката още по-трудна за разрешаване. Действията на новото Народно заседание в това направление ще са основни и то би трябвало да покаже политически разсъдък в доста солидни количества. Защото единствено по този начин България ще може да се върне по пътя към финансовата непоклатимост.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ